ЕКСПОЗИЦИЯ        ВИДЕОАРХИВ        ФОТОАРХИВ       ХОЛОКОСТЪТ        ЗА ХОЛОКОСТА        ОМРАЗАТА ДНЕС    

Атанас Буров, бивш министър –

“От точка зрение на нашите национални интереси, няма по-голям абсурд от насаждане на антисемитизъм в България. Ние, които имаме толкова много сънародници под чуждо иго, не можем и не бива сами да се явим в ролята на человекомразци към другите онеправдани и потиснати народи и раси. Напротив, с нашето търпение и уважение към тия раси ние можем да печелим техните симпатии за каузата, която има да защитаваме. И в това отношение аз мога да кажа, че съдействието на евреите е било винаги полезно за България.”
София, 1937 г.

Александър Цанков, бивш министър-председател –

“Християнството, въобще религията, каквато и да бъде тя, православна,юдейска или мохамеданска,това е общественият морал на една нация, на един народ, на хората, които я изповядват.Там е силата на религията.Нас ни обвиняват, че сме били фанатични привърженици на православието. Да, ние сме фанатични привърженици на православието, но ние следваме примера на нашия учител Христос - да не отмъщаваме, да не насилваме, а да третираме с братско чувство и другите, които като български граждани могат да изповядват каквата щат религия.”София, 9 април 1935,
из речта му, произнесена в градското казино

Стоян Омарчевски, бивш министър –
„Няма „висши“ и „нисши“ раси, има само човеци. Битът и творчеството на народите се обуславят от редица географски, икономически и др. условия съобразно страните, където са поставени да живеят. Расизмът на национал-социалистите в Германия е по-скоро лозунг, емблема, отколкото съдържание, за манията на тевтонската раса, че стои по-горе от другите раси.“
София, 1937 г.

Гигор Василев, бившм инистър –
„Що се отнася до антисемитизма,моето мнение е тъй също категорично и ясно: културният и моралният човекк не може да бъде антисемит.Полукултурата е майка на антисемитизма.В разни страни подбудителните причини на антисемитизма могат да бъдат различни. Но обикновено те се свеждат до несправедливи по същество и нелоялни по методите си домогвания да се изземат или обезценят придобитията на еврейския дух или явно да се ограби еврейския народ.“

София, 1937 г.

Никола Генадиев, бившминистър –
„Аз съм убеден, че нашите съграждани евреи,трезви във всичко, не ще се поколебаят да отминат тази кампания с презрение.Инициаторите на подобни акции, особено в днешния момент, изпъкват не само като лоши граждани, но и вредни на отечеството.Бъдете сигурни, че българският народ не може да сътрудничи на такива акции, защото добре знае злините и последствията от тях.“
София, 1937 г.

Гавраил Кацаров, професор –
“Културните постижения, както и всичко това, което е създал по-късно еврейският гений в областта на науката, литературата, изкуството,философията и пр. не може да бъде отречено, нито унищожено, защото то е вече съставна част на европейската култура.”

София, 1937 г.

Тодор Павлов, писател –
“Нужна е решителна борба срещу антисемитизма: нужно е не да се отнемат или намаляват, а да се защитават и увеличават правата на еврейското национално меншенство у нас заедно и наравно с правата на целокупния български народ.Всичко друго е само антинаучни“теории”и антиобществени и антинационални прояви на хора, които само по име са българи.”

София, 1937 г.

Лидия Шишманова, публицист–
“Модерното понятие за нация и народ не зависи от произхода или съмнителната раса, а от свободната воля на свободния гражданин. Евреите, пълноправни граждани на българската държава, не могат да имат други цели от това да учат своите деца да стават добри българи!”

София, 1937 г.

Димитър Михалчев, професор –

“В момента, когато ми се задава този въпрос, аз, като преподавател по философия - неволно си спомням за огромното участие на евреите във философския живот
на съвременна Германия и се питам: нима това им е отплатата, за гдето тия даровити хора дадоха толкова много за славата на немската философия и на немската култура изобщо?”
София, 1937 г..

Добри Христов, професор –

“Свободолюбието на българския народ е известно на целия свят.У нас се толерират всички чужденци, без разлика на националност и религия.Спрямо евреите не същесвуват никакви неприязнени настроения, с изключение на няколко изолирани случая, които не заслужават внимание. Евреите у нас се проявяват като мирни и лоялни граждани.”
София, 1937 г.

Copyright © Shalom, 2011  |  Designed by AV Design Group