ЕКСПОЗИЦИЯ        ВИДЕОАРХИВ        ФОТОАРХИВ       ХОЛОКОСТЪТ        ЗА ХОЛОКОСТА        ОМРАЗАТА ДНЕС    

 
 
 Категории

Германия, 19331939 г.

Европа наНовия ред

Антисемитизмът и България

България срещу Антисемитизма

Антисемитско законодателство

Законът за защита на нацията

1940 гласове в защита на евреите

България своенравният съюзник на ІІІ Райх

1941

Човекът с жълтата звезда или рисунки в лагера

1942 по ул. Ванзее

1942 Звездата на Давид

Поезия между звездите

1943 Обречените

1943 от Кюстендил до София

1943 Протестите

Протестите

Спасените

Български евреи-антифашисти

Отговорността

  

 

 

 

 

Антисемитизмът и България

 

Александър Малинов, бивш министър-председател

Българските евреи са доволни от нас и ние от тях, защото са добри и лоялни наши съграждани.Такова е фактическото положение, и като така, в нас никога е нямало и не ще има сериозно противоеврейско движение. Забелязващите се усилия у отделни лица или у политически котерийки да го създадат, не ще успеят.На нацията ни е чужд антисемитизмът.

София, 1937 г.

 

 

 

Димо Казасов, бивш министър

И ако ние, българите, сме имали, имаме и ще имаме един пиетет към съдбата на една безприютна нация като еврейската,то е, защото и ние, като народ, сме носили тежестите на нейната съдба.Тоя пиетет е пиетет и към страданията на собствената ни национална душа.
София, 1937 г.

 

 

Андрей Ляпчев, бивш министър-председател

Нашите съграждани - евреи не могат да не се ползват с всички права и облаги, с които се ползваме ние,щом те поемат и всички тяжести. Равноправието за всички жители на една държава - това е осветен принцип на демокрацията. Създаването разногласия, крамоли и антагонизъм между болшинство и малцинство е било винаги осъдително и престъпно.
София, 1937 г.

 

 

Д-р Илия Палазов,

гл. директор на Съюза на популярните банки

Още от детинството си съм другарувал с евреи и до днес имам приятели от еврейските среди.Могъл съм от тая дружба да констатирам, че евреите са верни приятели и че те се чувстват добри и верни българи. За това и не вярвам у нас да се развие някога антисемитско движение.
София, 1937 г.

 

 

Никола Мушанов, бивш министър-председател

В България антисемитизмът не вирее, защото няма благодатна почва. Българският народ е по природа
демократичен и е чужд на ксенофобията. Имало е случаи на изстъпления над евреи от страна на отделни лица антисемити. Но те са изолирани явления, които се обясняват с факта, че у нас има българи, които мразят и преследват българи.
София, 1937 г.

 

 

Д-р Асен Златаров, професор
У нас антисемитски въпрос не съществува, което показва, че не сме заразени от бацила зарасовите превъзходства.Нашите евреи са лоялни граждани, носещи еднакво тегоби и права и дали доказателства за своята вярност към държава и народ.

София, 1937 г.

 

 

Андией Николов, скулптор
За мен съществуват само човеци. Всяко разделение на хората по религия, по раса, по поданство е абсурд.Аз съм уверен, че ще настъпи време, ако човечеството продължава да прогресира духовно, когато бъдещите поколения ще гледат на тези разграничения, както днес ние гледаме на други пакостни увлечения в миналото.
София, 1937 г.

 

 

Стефан Македонски, оперен артист
Расизмът е едно ненормално движение,мога да кажа, дори некултурно. Нямависшиинисшинароди.На земята има само човеци.Расисткото движение в Германия има социална подкладка.И затова, когато слушам за преследвания срещу известни хора само изключително поради националната им принадлежност,моята съвест се бунтува, човешкото ми съзнание протестира и аз се чувствам унизен като човек.

София, 1937 г.

 

 

Елин Пелин, писател
Всеки човек, всеки народ, всяка раса, всяко живо човешко същество има право на живот върху земята. Еврейската раса, жилава и способна, е доказала, че има право на уважение, защото е дала много нещо на цивилизацията, на науката, на изкуството, на философията и икономията, на всички отрасли, които характеризират човешкия напредък.Антисемитизмът е едно варварско проявление.

София, 1937 г.

 

 

Българската общественост за расизма и антисемитизма.

Първата по рода си анкета,проведена от Буко Пити с 60 видни представители на българската общественост,наука, литература и изкуство.София, 1937 г. Основните въпроси,поставени от Пити, са:
Какво мислите за расизма като теория и практика?
Как обяснявате антисемитизма?
Мнението Ви за еврейството въобще и в частност за еврейството в България?
ЦДА,ф.366б, оп.1, а.е.1699

 

Copyright Shalom, 2011  |  Designed by AV Design Group